Top 10 user requests

и техните простички решения/отговори :

1. “Изчезна ми тука един файл….”
Не може да е изчезнал. В природата нищо не се губи. Ако е свален от пощата -вижте си temp или tmp директорията. Стъпка 2 - всички (ама наистина всички, даже и Microsoft Office ) документообработващи и прочие софтуери поддържат списък на последните 5 отваряни файла. Отворете си документа от там и го запишете на място, което ще вземете да запомните. Ако и това не работи - питайте колегата вдясно, който току-що си е “записал едно дискче”. Той по нищо не се различава от вас и няма никакъв проблем да клюцне ОК на някой досаден прозорец, нищо, че на него пише нещо от сорта на “Are you sure you want to permanently delete this file?” Е, тогава вече е ред на шамана-админ, който не винаги ще успее да се справи с предизвикателството. Простете му с усмивка, всеки е безсилен пред глупостта на другите.

2. “Тука един мейл не ще да замине….”
Тук е малко по-сложно. Трябва да прочетете и двата допълнителни реда, които се появяват след “Error sending message”. И, ако пише нещо от сорта на “no such user…”, “user unknown in virtual alias table” или пък “domain not found”, то тогава е редно да се усъмните поне за секундичка в собствената си непогрешимост и да проверите буква по буква адреса и домейна на получателя. Може даже да му се обадите за сверка. Крайно време е да повярвате, че пощенските сървъри не се забавляват, връщайки отговори като горните, а обикновено наистина срещат проблеми при изпращането, които в 98% от случаите са свързани със сбъркан адрес. Ааааааа, нали!!! То било velichkov.eu, а не velichkov.ue…

3. “Качих си на една дискетка едно файлче, а тука не ще да се отваря…”
Като начало - ако имате флопи и достъп до него, редно е горещо да благодарите на администраторите и ръководството. След което да си отговорите на следните 2 (два ) екзистенциални въпроса:
а) “Абе, аз за кой път я ползвам тая дискета?”
Ако отговорът е 3 или повече - прежалете документа и си го напишете наново или утре го донесете на нова дискета
б) “Къде пренесох дискетата?”
Ако отговорът е “в джоба, при телефона” или “в чантата си”, а в същото време чантата съдържа фибички, пилички и прочие възможни съдържатели на произволен вид и род магнитно поле - виж решението на въпрос а)

4. “Принтера нещо отказва…”
Обикновено принтерът отказва, когато му липсва хартия. Или е смачкана вътре.

5. “Дойде едно писмо, дето пише ‘Virus alert!!!’ и мене ме е страх да го отворя…”
Няма страшно. Вирусите нямат табиет да се идентифицират сами като такива. Обикновено подобно писмо е изпратено от антивирусната програма, седяща на входа на корпоративната ви мрежа. Спокойно отваряйте, дори и администратори с извратено чувство за хумор няма да ви прикачат вътре заразеното писмо да си го разгледате. Въпреки извратеното си чувство за хумор те наистина ЗНАЯТ и ВЯРВАТ, че ще го разгледате, стига само да ви дадат възможност за това. Що тогава да го отваряте ли? Ами, за да видите адреса на изпращача и да го напсувате по телефона за ниското му ниво на компютърна култура. Ще блеснете като ерудит, обещавам

6. “Компютъра нещо вие…”
Не вие компютърът, вие някой от вентилаторите. Ако някой ден компютър извие, то ще му е мноооооооого писнало… Тъй че проблемите се оправят бързичко, с едно просто почистване. Не, не хващайте отверката!!! Викнете поддръжка за вентилаторите, а вие си почистете около бюрото. Може и чистачка да викнете, няма проблем.

7. “Тука нямам достъп до един сайт…”
Ако е административно забранен, то ще бъдете изпратен към страница, която надлежно ще ви информира за този факт. В повечето случаи “The page cannot be found” или “Server not found” oзначават, че вашият администратор може да ви е полезен изключително малко, даже хич.

8. “Може ли да провериш дали една поща е получена?”
Не. Мога да проверя дали една поща е заминала. Мога също така да проверя дали сървърът, който отговаря за пощата на получателя, е върнал status “250 ОК”. Този статус означава, че сървърът отсреща е приел писмото за по-нататъшна обработка и аз не мога да знам от там насетне дали го е доставил на получателя, счел го е за СПАМ или получателят просто е решил да не го чете. Тъй че, ако ви интересува какво се е случило след “250 ОК”, то се обадете на получателя или хвърляйте боб/телбод/кламери. А преди “250 ОК” се получават грешки, които обикновено достигат с обратен мейл до вас. Хммммммм, май и тук не съм особено полезен, а?

9. “Може ли да прехвърля 65 мегабайта файл по пощата?”
Не. Има значително по-интелигентни решения за целта. Да оставим настрани простичкия факт, че малко от пощите/админите допускат нещо такова да се сбъдне. Най-малкото е проява на лош вкус да задръстите някого.

10. “Следите ли ми трафика, четете ли ми пощата и прочие…..?”
Това ми е любимо, затова го оставих за последно. И така - може ли един администратор да следи трафик и да чете поща? Разбира се. В линукс по подразбиране са на разположение достатъчно на брой технически средства за осъществяване на подобни цели. Да не говорим за необятното поле на Мрежата, където циркулират още пет-шеснайсе пъти по толкова безплатни инструменти. Всеки един администратор (ако е запознат как се ползват тези инструменти, разбира се) е в състояние да направи пълна справка за посетени сайтове, времетраене на престой по тя, с кой сте си писали, кой ви е писал, с кой сте си чатили, както и доста подробно съдържание на всичко гореописано.

Уплаших ли ви? Е, тук идва голямата изненада:
Никой администратор не се занимава с подобни неща. Изключения са само ако му е наредено или ако има комбинация от лични взаимоотношения/нездрав интерес от него към вас. Ако му е наредено - той обикновено, въпреки присъщата си завеяност, се е снабдил със съответните документи, които показват кой и на какво основание му е наредил. А ако са лични взаимоотношения - е, извинявайте, ма кой каквото си направи. Но пак - трябва изключииииииииииииително много да е изтрещял, та да изпадне в подобно състояние. Нещо, което поне от мен е рядко наблюдавано.


източник: http://www.dryndryn.net